Преди около десетина години животът ми беше стигнал до някакво дъно. Или може би просто беше тръгнал по права линия – без промяна, без развитие, без онова усещане, че утрешният ден ще донесе нещо различно от вчерашния. А това много ме измъчваше. Имаше вечери, в които...

Колко е странно... и колко естествено. Има неща в живота, които приемаме за даденост, докато един ден не осъзнаем колко голяма сила носят в себе си. Майчината любов е едно от тях. Тя не ‚крещи‘, не е показна и не очаква благодарност. Просто е там – тиха, постоянна и...

Пътешествията ми започват не с куфар, а с любопитство. Тук събирам местата, които ме привличат, пътищата, по които искам да тръгна, и онези малки кътчета, които сякаш шепнат: „Ела да ме видиш“. Някои ще останат мечта, други ще се превърнат в спомен… но всяко пътуване...

Душа самотна   Самотната душа, е вятър в пуста църква. Разпусната и празна, без икони… Мъртва. Без вяра и подкрепа без звучните камбани. Оглушена от тишина нелепа срутена от раните събрани.   И само стари спомени напяват за вчерашните славни дни. Ангелите тихо псалми...

Боли ме от липса на любов, не онази остра, внезапна тъгА, от която да викнеш и да спреш. Тя е като есенна, студена манА – в която бавно, тихо се превръщаш в лед. Боли ме от вратите, дето са затворени, и от ключалките, които нямат глас. От думите, които в мен са...

Очите ти – планински езера, Косата ти – на слънцето зората, А пламенни и нежни са твоите слова, Омайват ме, пленяват ми душата!   Лицето ти със нежен дъх, Тъй вечно в мене ще остане И той пленява ми умът И любовта към теб, не ще престане!   За туй, с развеяна коса Към...