Дните ми са заети с работни задължения, с монотонност и ангажираност. След работа често споделям вечерите си с онлайн обучения, уебинари или семинари и в тази постоянна „заетост“ някак неусетно съм пропуснал да се забавлявам, да изляза с приятели, да посетя концерт или друго културно събитие, да се отдам на някое от любимите си занимания – книга, разходка, снимане или просто време за себе си.
С този ритъм на живот е напълно нормално човек да стигне до момент, в който му трябват спешни мерки за отпускане и релакс. Мерки за душата. Мерки за менталното и физическото здраве. А в Хасково и климатът е такъв, че през лятото се съобразяваш с жегата и маранята, които допълнително натоварват и тялото, и настроението.
Точно в един такъв ден вниманието ми привлече виртуален афиш – „Джаз вечер в Хасково“. Казах си: „Ето това е! Сега е моментът да си подаря малко музика, малко спокойствие и малко време за себе си.“
Потърсих повече информация за събитието и согромна радост установих, че един от участниците е виртуозният кавалджия Недялко Недялков – човек, когото с удоволствие мога да нарека мой приятел.
С него съдбата ме срещна покрай едно телевизионно предаване, в което участвахме със сестра ми. Като негов дългогодишен почитател бях истински щастлив, че имах възможност не само да го видя отблизо, но и да поговорим. И тук искам да отбележа нещо, което винаги ме впечатлява в истински големите хора.
Въпреки известността си, таланта си и натоварения си график, Недял ми отдели време. Говорихме за музика, за хобита, за Родопите, за родопския диалект, който той владее удивително добре. Разговорът беше непринуден, приятелски и човешки. За пореден път се убедих, че колкото по-голям е един човек като талант и професионалист, толкова по-голямо е и сърцето му.
Земен, Усмихнат, Достъпен - така определих човека Недял.
Точно затова не се замислих нито за миг дали да посетя това събитие. Все пак щях да видя не само голям музикант, но и приятел.
Организирах се, надъхах се, взех фотоапарата, който винаги е някъде близо до мен и готов за действие и потеглих към площада.
Сцената беше разположена на едно от най-приятните места в центъра на града. Наоколо – дървета, красиви паметници и фонтани. Имаше играещи деца, родители, които ги наблюдаваха с усмивка, хора на вечерна разходка. Имаше живот. Имаше прохлада. Имаше онази особена нежна топлота, която носят летните вечери.
Настаних се на удобно място срещу сцената – достатъчно близо, за да мога да снимам, и достатъчно удобно, за да се наслаждавам на музиката.
Разгледах програмата на вечерта и установих, че ме очаква истинско музикално пътешествие.
Освен неповторимия Недялко Недялков, на сцената щяха да излязат Димитър Русев – Мутата, младата надежда на джаз музиката Дария Боева, както и Мирослав Турийски на пианото, Христо Минчев на контрабаса и Кирил Илчев на барабаните. Част от програмата беше посветена на творчеството на Димитър Русев, а след това музикантите щяха да продължат заедно.
Финалът също обещаваше да бъде звезден. Теди Кацарова щеше да представи акценти от новата си програма заедно с BNBand – формация, с която по това време празнуваха една година съвместна работа.
Вечерта се очертаваше повече от интересна.
Погледнах към публиката и ми направи впечатление, че в началото хората не бяха много. Замислих се дали причината е недостатъчната реклама на събитието, или просто все по-често предпочитаме лесно смилаемото и шумното пред музиката, която изисква малко повече внимание и усещане.
После си дадох сметка, че джазът не е музика, която те грабва с ефекти. Той те печели бавно. Постепенно. Със своята свобода, с импровизацията си и с онова особено усещане за интелигентност и емоция, които вървят ръка за ръка.
И бях любопитен дали тази вечер музиката няма да успее да привлече още хора към сцената...
Първите акорди дадоха веднага усещането, за което бях дошъл – наслада, релакс и едно обливащо, спокойно щастие. Музиката въздейства по начин, който трудно може да бъде обяснен. Няколко ноти, няколко инструмента и изведнъж се озоваваш в друг свят – свят, който сякаш е закодиран някъде дълбоко в нас и чака само подходящия момент, за да се събуди. Свят на спомени, емоции, мечти и вътрешен мир.
Музикантите се сменяха, а с всяко следващо изпълнение идваше нов прилив на усещания. Джазът е особена музика – понякога те кара да се усмихнеш, понякога да се замислиш, а понякога просто да затвориш очи и да се оставиш на звуците да те водят. Вечерта беше прохладна, приятна и сякаш създадена точно за такива моменти. Лек ветрец раздвижваше листата на дърветата около площада, фонтаните шумяха тихо, а градът беше забавил обичайния си ритъм.
Докато се наслаждавах на музиката и правех снимки, с изненада забелязах, че публиката е нараснала значително. Пространството пред сцената вече беше изпълнено с хора – млади и по-възрастни, семейства с деца, приятели, любители на джаза и просто случайни минувачи, привлечени от магията на музиката.
С удоволствие отбелязах за себе си, че все пак има ценители навсякъде и за всичко. Че въпреки различията си, ние българите умеем да намираме красотата в различни жанрове и изкуства. Можем да слушаме джаз, класика, рок, народна музика или попфолк – важното е музиката да докосва сърцето ни. А тази вечер определно го правеше.
Настъпи и моментът, който очаквах с особено нетърпение. На сцената излязоха Недялко Недялков и неговият колега. Още с първите тонове разбрах защо толкова харесвам музиката му. Тя не просто се слуша – тя се преживява. Кавалът в ръцете му звучеше ту като глас на Родопите, ту като шепот на вятъра, ту като разказвач на истории без думи.
Музикалните импровизации на Недялко и колегата му беха виртуозни, интересни и завладяващи, както винаги. Всяка мелодия носеше свой характер – ту игрива и закачлива, ту дълбока и замислена. Гледах хората около себе си и виждах как всеки преживява музиката по свой начин. Едни слушаха със затворени очи, други се усмихваха, трети тихо тактуваха с крак. Но всички бяхме обединени от нещо общо – удоволствието да бъдем част от този момент.
След тях сцената отново оживя с различни изпълнители, а всяко следващо участие добавяше нов цвят към музикалната картина на вечерта. Имаше усмивки, имаше настроение, имаше особена енергия, която се ражда само когато хората споделят нещо красиво заедно.
Когато на сцената се появи Теди Кацарова, площадът сякаш придоби още повече живот. Познатият ѝ глас се понесе над дърветата, фонтаните и топлия летен въздух. Песните ѝ бяха естествен и красив завършек на една вечер, изпълнена с талант, професионализъм и истинска любов към музиката.
А аз стоях с фотоапарата в ръце и си мислех колко малко всъщност ни е нужно понякога, за да се почувстваме добре. Не са необходими далечни пътешествия, скъпи преживявания или грандиозни събития. Понякога е достатъчна една лятна вечер, сцена под открито небе, няколко изключителни музиканти и желанието да си подариш време за себе си.
Тръгнах си по-спокоен, по-усмихнат и някак по-лек. Сякаш бях оставил част от натрупаното напрежение между нотите, които още отекваха в съзнанието ми. Замислих се колко често отлагаме подобни моменти за „някой друг път“, докато се губим в работа, задачи и ежедневни грижи.
А истината е проста – животът не е само списък със задължения. Той е и музика. И срещи. И приятелства. И красиви летни вечери, които ни напомнят кои сме и какво ни кара да се чувстваме живи.
Благодаря на организаторите за тази джаз вечер в Хасково. Благодаря на музикантите за емоциите, които подариха… И благодаря на себе си, че този път не намерих поредното оправдание да остана вкъщи.
Най-хубавите неща се случват точно тогава, когато просто станеш от стола, излезеш навън и позволиш на живота да те изненада.
top