Очите ти – планински езера,
Косата ти – на слънцето зората,
А пламенни и нежни са твоите слова,
Омайват ме, пленяват ми душата!
Лицето ти със нежен дъх,
Тъй вечно в мене ще остане
И той пленява ми умът
И любовта към теб, не ще престане!
За туй, с развеяна коса
Към мене ти сега, ела,
С очи в очи ме погледни,
Лицето и сърцето спокойно ми дари!