На двора в родопското село, където живееше Чери – черно-бялата бордър коли, винаги беше весело. Кокошките важно кудкудякаха, котката Ася се препичаше на слънце, а гълъбите кацаха да кълват трохи.
Но този ден бе различен. Малкото петле Пико, най-малкото и най-любопитното от всички пилета, реши, че му е омръзнало да обикаля само из двора.
– Време е да видя какво има извън този ограден свят! – заяви той гордо, размахвайки миниатюрните си крилца.
Чери, която лежеше под ябълката и дремеше, отвори едно око.
– Какво си намислил, Пико? – попита тя подозрително.
– Ще изляза от двора! Ще опозная света! – обяви петлето, подскачайки весело.
Чери се надигна тревожно.
– Светът не е само кокошки и трохи, знаеш ли? Там има коли, лисици и кой знае още какви опасности!
Но Пико не я слушаше. С бързи крачета се промъкна под оградата и... изчезна!
Чери ахна. „Не мога да го оставя сам! Ще го върна обратно, преди да се е забъркал в неприятности!“ И хукна след него.
Голямата гонитба
В същото време баба Теми, стопанката на двора, тъкмо бе излязла с кошница, пълна с храна за кокошките. Но щом видя Пико да тича извън двора, очите ѝ се разшириха.
– Олеле, петлето се е изгубило! – извика тя. – Чери, хвани го!
Но вместо Чери да хване Пико, Пико тичаше, Чери го гонеше, а баба Теми – и тя след тях!
– Връщай се! – излая Чери.
– Не искам! – пищеше Пико.
– Спри, че ще се загубиш! – викаше баба Теми.
Всички животни в двора спряха да гледат странното шествие. Кокошките запрехвърчаха тревожно, котката Ася се надигна от топлия си камък и се засмя.
– Ето това е шоу! – каза тя на гълъбите.
Пико продължи да тича, но внезапно спря рязко – точно пред него минаваше огромна селска котка, която не изглеждаше толкова добродушна като Ася.
– Охо! – облиза се котката. – Едно мъничко петле насред пътя?
Пико замръзна. Чери пристигна точно навреме.
– Не си и помисляй! – излая тя, настръхвайки.
Котката сви уши и се отдалечи, но Пико вече трепереше.
– Може би... може би светът е малко по-опасен, отколкото си мислех... – прошепна той.
Точно тогава баба Теми ги настигна и сложи ръце на кръста.
– Ха сега! Каква суматоха! Петле, ти се измъкна, Чери те гони, аз ви гоня и накрая какво? Всички се уплашихме!
Чери облиза Пико по перцата.
– Светът е интересен, но трябва да внимаваш, когато го опознаваш. Добре е да мечтаеш, но и да се пазиш.
Пико кимна.
– Май си права... засега ще остана в двора.
И така, тримата – кучето, петлето и баба Теми – се прибраха обратно, а животните в двора все още се смееха на комичната гонитба.
От този ден нататък Пико продължи да мечтае да опознава света, но вече знаеше, че трябва да бъде внимателен. А Чери? Тя винаги беше готова да го предпази... дори и ако това означаваше още една бъркотия!