Душа самотна

Душа самотна

Самотната душа,

е вятър в пуста църква.

Разпусната и празна,

без икони… Мъртва.

Без вяра и подкрепа

без звучните камбани.

Оглушена от тишина нелепа

срутена от раните събрани.

И само стари спомени напяват

за вчерашните славни дни.

Ангелите тихо псалми запяват

към Вечното… Боже, прости!