- Планината не е кошче. И не е длъжна да ти чисти след пикника.
Каквото си донесъл – го прибери обратно. Бутилки, опаковки, фасове… дори „само една салфетка“. Планината помни повече от интернет. - Тишината също е част от природата.
Не е нужно цялата гора да слуша любимия ти плейлист. Птиците вече имат концертна програма – и честно казано, справят се отлично без DJ. - Маркираната пътека не е предложение.
Ако табелата казва „натам“, значи има причина. Извън пътеките не откриваш нов континент – по-често просто тъпчеш растения или се губиш артистично. - Огънят е приятел само когато е под контрол.
Един недогледан пламък може да унищожи гора, животни и човешки труд за минути. Ако не си сигурен – по-добре чай от термос, отколкото новина по телевизията. - Животните не са атракция за селфи.
Ако видиш диво животно – радвай му се от разстояние. Не го храни, не го гони и не му обяснявай колко е сладко. Мечките например не обичат непоискани разговори. - Водата в планината е съкровище.
Не замърсявай чешми, потоци и езера. Там някъде надолу някой пълни бутилка, мие лице или просто вярва, че природата още е чиста. - Уважавай времето – то е шефът в планината.
Слънцето може да стане буря за 20 минути. Подготви се, провери прогнозата и не подценявай облаците само защото сутринта е било „супер приятно“. - Планината не е състезание кой е по-корав.
Умората не е слабост. Ако трябва – спри, почини, върни се. Истинският планинар не доказва нищо на егото си, а се прибира жив и с усмивка. - Остави мястото по-красиво, отколкото си го намерил.
Ако видиш чужд боклук и можеш да го вземеш – направи го. Това не те прави чистач, прави те човек. - Благодари на планината.
За въздуха. За тишината. За гледките. За това, че ни напомня колко сме малки и колко много значи простото – чиста вода, пътека, гора и малко спокойствие.
Планината не иска много от нас. Само уважение.
И помнете: уважавайте правилата на планината - тя винаги връща повече!
